четвъртък, 26 юни 2008 г.

Градът се завърна, а къде е Сексът?


Ако се чудите как е възможно от култов сериал с шест награди "Еми" и осем "Златен глобус" да се роди треторазрядна романтична комедия, питайте Майкъл Патрик Кинг. Режисьорът на пълнометражния “Sex and the City” надмина и най-големите ми страхове относно филмовата адаптация на шедьовъра на HBO. Скучен сюжет, предвидими развръзки и слабо екранно присъствие белязаха "епичното завръщане" на четирите тигрици.

След тригодишно прекъсване Кари (Сара Джесика Паркър), Шарлот (Кристин Дейвис), Миранда (Синтия Никсън) и Саманта (Ким Катрал) се събраха отново, за да доведат историята до край. За съжаление обаче пълнометражната версия не предлага нищо ново, нищо неочаквано, нищо оригинално. Вместо да сложи край на десетгодишните любовни терзания на Кари по Тузара, широката лента отново ни връща (за кой ли път) към тийнейджърските им изпълнения. За да завърти за пореден път до болка познатия сюжет за прошката и вторите (или може би хиляда и вторите) шансове. Доста поостарялата Миранда пък освен, че отказва секса, се разделя със сладура Стив (ах каква изненада!) заради изневяра. Шарлот най-после успява да се сдобие със собствено дете. А доживяхме да видим и Саманта да върти манджи в кухнята и да философства за връзките и обвързаността. А да, и да чуква петдесетака... Като цяло някогашните лайфстайл икони изглеждат крайно сдухани, отчаяни от живота и осъзнаващи напредналата си възраст. И докато трийсетгодишните независими сексхиени от сериала бяха пример за подражание и възхищение на много неангажирани мацки по целия свят, лелките депресарки от филма са достойни за съжаление. А най-много секс в "Сексът и градът" прави не друг, а съседът на Саманта...

За да не бъда съвсем критична, все пак трябва да се отбележи свежото присъствие на Дженифър Хъдсън, в ролята на лична асистентка на Кари и забавните ситуации около стараещата се да устои на изкушенията Саманта. Макар и най-възрастна от четирите ненаситната ПиАр-ка май единствена е запазила жизнеността си и неповторимото си чувство за хумор. А и едва ли някой би спорил, че Саманта изглежда най-добре и "най-запазена" от групичката.

Но все пак няколкото свежи елемента не могат да повлияят на цялостното впечатление, че оригиналните и забавни сюжети на 20 минутните серии са неспособни да запълнят големия екран и ужасно дългите 135 минути на пълнометражната лента. Ако много ви долипсват палавите нюйоркчанки и лъскавите партита, по-добре си пуснете старите DVD-та. Иначе рискувате да се чудите дали случайно не сте объркали кинопрожекцията с тази на "Мумията се завръща"...

понеделник, 23 юни 2008 г.

Карлсон, разказан от...


Познахте ли закръгления сладур с перката на гърба? Да, това е Карлсон, който живее на покрива и който е разпалвал детското въображение на всеки третокласник, включително и моето. Предполагам, че всички помнят и онази безумна серия от истории, наречена "Червената шапчица, разказана от...", която беше хит в интернет преди години. Е, вдъхновена от една задачка в университета (и от "Упражнения по стил" на Реймон Кьоно) направих нещо подобно с един абзац от Карлсон и тъй като ми се стори забавно, реших да кача най-сполучливитe текстове тук:

Оригинален текст:

Ето тия минути, когато цялото семейство пиеше кафе следобед, бяха наистина най-приятните през деня. Тогава можеш да поговориш спокойно с татко си и майка си и те изслушваха търпеливо Дребосъчето, което не всякога ставаше през другото време. Забавно беше да следиш как Босе и Бетан се шегуваха помежду си и подмятаха за "зубрене". "Зубрене" навярно се казваше някакъв друг, по-сложен начин за приготвяне на уроците, различен от оня, по който Дребосъчето учеше в началното училище. И на Дребосъчето се искаше да разкаже за своите училищни работи, но никой освен майка му и татко му не се интересуваше от тях. Босе и Бетан само се смееха на неговите разкази и той млъкваше. Боеше се да говори за неща, за които обидно се смееха. Все пак Босе и Бетан внимаваха да не дразнят Дребосъчето, защото той им отмъщаваше със същото. А Дребосъчето умееше да дразни прекрасно.

1. Улично
Дребосъкът много се кефеше, когато цялото му семейство се събере да пие кафе следобед. Тогава можеше да полафи на спокойствие с майка си и баща си, да ги изкрънка за кинти, да ги накара да го пуснат на парти. Това рядко можеше да се случи при други обстоятелства. Беше му много яко да зяпа как Босе и Бетан се бъзикат за зубренето, макар да не му беше съвсем ясно какво значи това. Мислеше си че е няк'ъв много гъзарски начин да се готвиш за даскало, ама не беше съвсем сигурен, щото беше още в началното. Чудеше се дали да не изръси и той някоя ултра яка история от даскало ама знаеше, че никой освен дъртите няма да го слуша и реши да си трае. Брат му и сестра му само му се хилеха на разказите. Не го кефеше да го бъзикат за глупости.. Те обаче все пак внимаваха какви ги дрънкат, 'щото Дребосъкът не се даваше лесно.

2. Фентъзи
Ето тези вълшебни мигове в ранния следобед, когато лъчите на наближаващото към залез слънце нежно галеха покривите и целия знатен род Свантесон пиеше от златистокафявото кафе, донесено от южните земи, бяха наистина най-прекрасните от целия ден. Тогава младият лорд Дребос можеше да се порадва на аудиенцията на своя високопочтен баща и на многоуважаемата милейди майка му. В тези минути на семейна хармония те с много любов и търпение изслушваха своя син, за разлика от другото време, когато бяха заети с държавните дела. Лорд Дребос се развличаше да наблюдава как по-големите му брат и сестра – Босе, наследник на трона и Бетан си подмятат шеги за «зубрене». Това вероятно беше някаква нова система на обучение, въведена от придворния учител, която младият лорд, още в началото на своето обучение, не беше изпитал. Искрено желаеше да сподели някоя от своите истории, свързани с обучението си, но знаеше, че никой освен високопочтените му родители нямаше да се заинтересува от нея. Милорд Босе и милейди Бетан само се шегуваха с неговите разкази и той решаваше да потъне в мълчание. Все пак милорд Босе и милейди Бетан запазваха известна предпазливост при подигравките със своя по-малък брат, защото и той умееше да им отвръща със същото. Въпреки ранната си възраст и строгото дворцово възпитание, милорд Дребос отлично знаеше как може да ги подразни.

3. Мафиотско
Шведският подземен бос Свантесон пиеше кафе със привидно сплотеното си семейство в следобедните часове на деня. Най-малкият наследник на империята Свантесон – Дребосъка, се опитваше да проведе разговор с родителите си, които внимателно го изслушваха, оглеждайки стаята за скрити подслушвателни устройства. Може би ги мъчеше съвестта, че рядко имаха време за децата си. За Дребосъка представляваше интерес да наблюдава как по-големите му брат и сестра се задяват за «зубренето» в частното училище. Чудеше се дали това не е някакъв нов предмет, който идва в по-горните класове в скъпия елитен колеж, за който Дребосъка още не беше навършил необходимите години. Искаше и той да подметне някоя история от заниманията си с частния учител, но знаеше, че никой освен преситените му от забавления отегчени родители няма да го изслуша. Босе и Бетан само му се подиграваха заради наивните истории и той млъкваше, затаил скрита злоба в очите си. Босе и Бетан си имаха едно на ум за своя брат и си мереха приказките. Защото Дребосъкът умееше да отмъщава и те много добре го знаеха.

4. Новинарско
Около 16 часа този следобед семейството на Дребос Свантесон, по прякор Дребния пи кафе при затворени врати. След събитието стана ясно, че на срещата са били обсъждани предимно въпроси, повдигнати от Дребния и проблеми, свързани със «зубренето» при Босе и Бетан. Какво точно се има предвид под «зубрене», представителят на Свантенсонови не пожела да изясни, но според предварителни догадки това е нов метод на обучение, който предстои да се внедри в 6 гимназии в страната. Учудващо слаб интерес е предизвикал въпросът за образованието на Дребния. Реакциите към него са били противоречиви, дори неуважителни от страна на опозицията, представена от Босе и Бетан. Пред медиите Дребния заяви, че невниманието им не го притеснява и че той и хората му ще продължават да си вършат работата.

5. Мелодраматично
Точно тези минутки на спокойствие и семеен уют бяха най-приятните през тежкия ден. Въпреки че многолюдното семейство не можеше да си позволи кафе и бисквити и единствената чаша чай се подаваше нетърпеливо от ръка на ръка, Свантесонови бяха щастливи заедно. Дребосъчко – мъничко, болнаво и недохранено дете се радваше на обичта и топлотата, които получаваше от своята майчица и татко. Те търпеливо изслушваха историите му, любувайки се на малкото време със семейството, което им оставаше. Дребосъчко весело се смееше на шегите на батко си Босе и кака Бетан, които се боричкаха и се подхилкваха за някакво си «зубрене». Според Дребосъчко това беше някакъв чуден нов начин за научаване на уроците, който той на своите седем години не можеше да проумее. Ах, как мечтаеше да може и той да сподели с мама и татко своите училищни истории без да се страхува, че няма да имат време да го изслушат! Но уви, те вечно бяха заети. А Босе и Бетан само се подиграваха на клетото дете и той с угаснал ентусиазъм притихваше в тъмния ъгъл. Боеше се от тях и от постоянните им подмятания, но вътре в себе си вярваше, че някой ден ще събере смелост да им отвърне със същото...

6. Криминално
Беше късен следобед и над Стокхолмските улици се стелеше тънка мъгла. Пронизващият до кости шведски студ се усещаше дори в дома на младия детектив Д. Свантесон, който угрижено пиеше кафе със своето семейство. Опитваше се да поддържа разговор с родителите си, но съзнанието му беше заето с друго. Запали лулата си и се замисли. «Зубрене». Тази натрапчива дума не излизаше от ума му и той така и не можеше да си спомни къде я беше чувал преди... «Зубрене» ...подмятанията на Босе и Бетан му пречеха да се съсредоточи... «Зубрене»... Дали това беше ключът към загадката? Несъмнено имаше връзка със случая, но на Д. Свантесон му беше трудно да проумее точното значение на думите. Направи опит да разкаже забавна история, но никой от семейството не го изслуша до край. Само Босе и Бетан се усмихнаха сдържано. Внимаваха да не дразнят детектива, защото той ги познаваше по-добре от всички и умееше да отвръща на нападките им. ...«Зубрене»... Д. Свантесон стана рязко, бързо облече шлифера си и потъна в нощта.

7. Турцизми
Времето, в което фамилията на Дребосък ефенди се събираше на следобедно кайве и баклава беше най-рахат от целия ден. Тогава той можеше да си прави мохабета с родителите си, брат си Босан и сестра си Бетан, дето бяха набори. Кеф му правеше да гледа как облизват пръсти от гъстия лепкав сироп на баклавата и си думат мурафети за някакъв нов чалъм за учене, дето Дребосък ефенди не му знаеше цаката. Емен-емен да каже и той някой лаф и ония дюмбели започваха да се хилят и му чупеха хатъра. Ама и Дребосък ефенди не беше баш будала! Знаеше и той соксандокус тарикатлъци и някой ден щеше да им гледа сеира!

8. Паулукоелювско

Следобедът беше любимото време от деня за Дребосъчето. Тогава той пиеше кафе със семейството си. Беше спокоен. Усещаше душата си в хармония с всемира и като че ли цялата вселена му се усмихваше. Гледаше как брат му и сестра му се смеят и се наслаждават на живота и вътрешно вярваше, че точно тези вълшебни моменти са му изпратени от Бог и му показват посоката. Често се случваше родителите му да не го изслушват или Босе и Бетан да се подиграват с историите му, но Дребосъчето като истински Воин на светлината умееше да прощава и носеше доброто в себе си. Смирено очакваше момента, в който ще може и той да се влкючи в шегите им. Ако човек истински вярва в нещо, то рано или късно се случва.

9. Хипарско
Следобед цялото племе Свантесън се беше изтегнало на една поляна в градската градина и пушеше опиум. За Дреб това беше най-блаженото усещане. Тогава можеше спокойно да съзерцава ясното небе и да обсъжда източната философия с племето си. Всички мълчаха и го слушаха, упоени от думите му и от опиума. От време на време един от по-големите му братя Босън измънкваше нещо на една от сестрите му за някакво «зубрене» и всички избухваха в истеричен смях без да знаят защо. Дреб се опита да си спомни какво точно означаваше тази дума, но мисълта му като че ли не можеше да се задържи в съзнанието и бавно се превръщаше в аморфна цветна пихтиеста каша. «Сигурно е поредната конспирация на правителството» - помисли си Дреб и се загледа в един облак във формата на ситар. Внезапно му се прииска да почерпи мъдрост от облака, да се слее със слънцето, да говори за толкова много неща.... Босън и Бети отново избухнаха в смях. Дреб последва примера им без да разбира защо.

10. Сложно и многословно
Ето тия кратки отрязъци от време, когато цялата съвкупност от индивиди с кръвна връзка абсорбират златистокафява освежаваща течност след средата на светлата половина от денонощието бяха наистина най-доставящи удоволствие. Тогава имаш възможност необезпокоявано да обмениш словесни структури с мъжкия и женски хуманоид, които са поставили началото на съществуването ти и те без да проявяват припряност изслушваха не особено високото на ръст момченце, което не се случваше често през различни от тези отрязъци от време. Предизвикващо приятни емоции беше да наблюдаваш съсредоточено как Босе и Бетан си разменяха хумористични изрази един с друг и небрежно споменаваха за "твърде старателно заучаване наизуст на отрязъците от научни текстове, преподавани в учебното заведение". Това предполагаемо съдържаше значението на някакъв различен от познатия, по-софистициран способ за приготвяне на отрязъците от научни текстове, изучавани в училище, с който дребното на ръст момченце все още не се беше запознало в учебното заведение за по-малки ученици. И дребното на ръст момченце изпитваше силно желание да сподели с подробности личните си преживявания, но никой освен женския и мъжкия хуманоид, поставили начало на съществуването му не би проявил засилен интерес към тях. Босе и Бетан само издаваха звуци, показващи радост при принадлежащите на него истории за случки и той запазваше мълчание. Изпитваше чувство на несигурност и страх да упражнява вокална дейност за неща, за който се смееха, причинявайки чувство на обида . Все пак Босе и Бетан бяха предпазливи да не предизвикват раздразнение у дребното на ръст момченце, защото то им отвръщаше със сходни реакции. А дребното момченце притежаваше удивителната способност също да предизвиква раздразнение.

11. Псевдоамериканско
Ето тези момънтс, когато цялото фемили пиеше кофи през афтърнууна, бяха риъли най-уондърфулските през целия дей. Тогава можеш пийсфули да поговориш със своите мадър и фадър и те да лисънват пейшънтли Шорти, което не ставаше ат ени адър тайм. Фъни беше да следиш как Босе и Бетан се джоукваха и подмятаха за "зубинг". "Зубинг" пробабли се колдваше някакъв дифърънтски уей за стъдинг на уроците в скуула, който Шорти в праймърито още не ноуваше. И на Шорти се искаше да телва за своите скуул стъфове, но никой освен неговите мадър и фадър не тейкваше интерест в тях. Босе и Бетан само се лафваха на неговите сторита и той шът ъпваше. Беше го афрейд да спийква за стъфове, за които офенсивли му се лафваха. Все пак Босе и Бетан бяха кеърфул да не тийсват Шорти, защото той им ривенджваше със същото. А Шорти беше ейбъл да ги тийсва уондърфули.

12. Обидно
Ето тия скапани минути, когато цялото гадно семейство пиеше гнусно кафе следобед бяха наистина най-ужасно приятните през целия смотан ден. Тогава можеше да поговориш убийствено спокойно с дразнещите баща и майка и те изслушваха адски търпеливо Дребния, което не всякога ставаше през другото идиотско време. Отвратително забавно беше да следиш как непрокопсаниците Босе и Бетан тъпанарски се шегуваха помежду си и глупаво подмятаха за “зубрене”. “Зубрене” навярно се казваше някакъв друг по-сложен кретенски начин за приготвяне на лумпенските уроци, различен от оня, по който Дребният нехранимайко учеше в олигофренското начално училище. И на Дребния мухльо му се искаше да разкаже за своите противни училищни истории, но никой освен досадните му майка и татко не се интересуваше от тях. Босе и Бетан само се смееха на неговите темерутски разкази и той млъкваше. Боеше се да говори за неща, за които просташки се смееха. Все пак Босе и Бетан внимаваха да не дразнят Дребния, защото той злобно отмъщаваше със същото. А Дребния умееше да дразни дебилно добре.

13. Положително
Ето тия прекрасни минути, когато цялото мило семейство пиеше разкошно кафе следобед, бяха наистина най-приятните през хубавия ден. Тогава можеше чудесно да поговориш с любимите си татко и майка и те да те изслушваха търпеливо Дребосъчето, което не всякога ставаше през другото превъзходно време. Забавно беше да следиш как сладките Босе и Бетан симпатично се шегуваха и подмятаха за “зубрене”. “Зубрене” навярно се казваше някакъв великолепен, по-сложен начин за приготвяне на уроците, различен от оня, по който Дребосъчето учеше в невероятното начално училище. И на Дребосъчето му се искаше да разкаже някоя чудна история за училище, но никой освен добрите му родители не се интересуваше. Босе и Бетан само миличко се смееха на зашеметяващите му разкази и той млъкваше. Боеше се да говори за неща, за които му се смееха. Все пак Босе и Бетан внимаваха да не дразнят Дребосъчето, защото той божествено им отмъщаваше със същото. А Дребосъчето умееше да дразни прекрасно.

14. Амфибрахий
Минути приятни от дни необятни!
Пийват кафенце със малко момченце,
Спокойно изслушват и после го гушват
И мама и татко, и кака и батко.
Забавно и мило шегички разменят
За зубрене трудно и учене мудно.
Мечтае да знае истории много
И без да се смеят да слушат и пеят!
И все пак внимават да не го задяват,
Че може опасно да дразни прекрасно!