Bon Jovi в Атина през Солун и Метеора

„Дори някога да отида на концерт на Бон Джоуви, ще припадна преди да съм влязла и пак няма да го видя”, казваше моя приятелка, когато бяхме в 5-и клас и си разменяхме касети на каубоите от Ню Джърси. Доста години минаха оттогава, но въпреки това пулсът ми се ускори, когато прочетох, че групата ще идва на турне в съседните ни страни (и за съжаление ще пропусне България). Концертът беше поводът за пътуването ми до Гърция, но със сигурност не е единственото преживяване, което ще запомня – от мърлявите хотели до неповторимата гледка на Метеора в късен летен следобед. Солун Тръгнахме от София за Солун в 11 часа преди обяд и пристигнахме към 16 часа в хотела, за който бяхме платили чрез агенция предварително – Aegeon – разположен на чудесно (но доста шумно) място на главната улица Egnatias, съвсем близо до центъра и морето (хотелът е сравнително евтин, стаите са тесни и има какво да се желае по отношение на хигиената, но за 1-2 нощи е ок). Беше около 42 градуса и не се показахме навън няколко часа. В центъра на града се разходихме вечерта – Бялата кула, църкви и руини, за които има достатъчно информация в Гугъл... Ако Варна и Несебър бяха един град, то той много щеше да прилича на Солун (но пък щеше да си има плаж).

В четириъгълника на улиците Nikis – Venizelou – Agias Sofias – Egnatia има малки пешеходни улички с доста заведения на открито с много приятна атмосфера.

Атина Пътуването от Солун до Атина беше най-скучното пътуване в живота ми -– еднотипните пейзажи, голите хълмове и безкрайната магистрала направиха 6-те часа цяла вечност, а тол постовете на всеки 50 км., на които ни изръсваха с по още 3 евро допълнително ни изнервиха. Стигнахме в Атина в ранния следобед, за да разберем, че хотелът ни е в доста криминален район, пълен с имигранти, продаващи цигари по ъглите. Трябваше да платим 10 евро за паркинг и да оставим ключа за колата на неразбиращите английски служители в този и без това съмнителен квартал... а хотелът, - Filoxenia, в който бяхме резервирали стая срещу 40 евро, е нещо подобно на блок в Студентски град, но по-мръсно. Лошите първоначални впечатления и притеснението, че може да не ни върнат колата на другия ден все пак започнаха да отстъпват пред вълнението от предстоящия концерт. Метрото беше пълно с хора с тениски на Bon Jovi, които ни припомниха защо пътуваме от два дни. Пространството пред стадиона се почувствах като на селски панаир – безброй сергии с тениски и шапки, кебапчета, наденици и хотдози. След преминаване на димната завеса от скарите всъщност видях колко е огромен стадионът и започнах да осмислям, че аз съвсем наистина ще гледам Bon Jovi след няколко часа.

Концертът Mного викане, скачане, настъпване, десетки знамена, хиляди глави и хиляди вдигнати ръце и литри пот и във врящата нощ на Атина. Хиляди гласове, пеещи като един Keep the Faith, Livin’ on a Prayer, We Weren’t Born to Follow, Blaze of Glory, Bed of Roses, You Give Love a Bad Name… Въздухът не стига, молиш се още някой да изпръска бутилката си с вода наблизо, а Джон се пържи в кожено яке под прожекторите. Магическо, заредено, взривяващо. Не можех да повярвам, че съм там, че съм част от всичко това, че пред мен наистина са те. Когато си над множеството от глави и ръце, въпреки хилядите други фенове, Джон гледа точно теб и пее само за теб. След еуфорията обаче остава и лека горчивина, че чуваш We love you, Athens, вместо We love you, Sofia… като че ли си се натресъл на чуждо парти. Стига приказки, клипът не е мой, но ето за това става дума: Акрополът и Метеора 9 сутринта в Атина вече е горещо, а на Акрополът има почти толкова хора, колкото на стадиона предишната нощ... поне в множеството шансът да намериш някого, който да те снима без да отреже пейзажа за сметка на обувките ти значително нараства. Античната история никога не ми е била слабост, но Акрополът безспорно е едно от най-внушителните места, на които съм била, а гледката, която се разкрива отгоре е невероятна.

И все пак, Атина не е моят град, поне не според това, което видях от него. За щастие си получихме ключовете и колата и до обяд вече бяхме на път за Солун, като решихме да минем през Метеора. По магистралата нямаше никакви табели, които да насочват натам, но служителите на тол постовете бяха любезни и ни насочиха в правилната посока. След няколко часа път през знайни и незнайни градчета и селца и разговори с неговорещи английски служители на бензиностанции пред нас се разкри магията на Метеора. Пътувайки към Каламбака човек не може и да си престави какво го чака зад завоя, а снимките в Google Images са само бледо отражение на това място. По времето, в което стигнахме до там манастирите бяха затворени за посетители, но лъчите на вечерното слънце направиха от това място още по-вълшебно.

Някои съвети ако ви предстои подобно пътуване до Атина: • Магистралите в Гърция са платени, но не се купуват винетки, а има тол постове, на които се спира и се плаща директно. От границата до Солун няма такива, но от Солун до Атина ще ви изненадват почти на всеки 50 км. Така че пригответе по около 20 евро на посока (не си спомням точната сума). • Винаги проверявайте дали хотелът ви има паркинг и дали се плаща, защото паркирането е проблем, а обществените паркинги и в Солун, и в Атина са скъпи. • Носете си храна за из път, там няма бензиностанции на всеки 20 км като в България, има само места за почивка.