вторник, 11 септември 2007 г.

Пол Остър - "Нюйоркска трилогия" - "Град от стъкло"


“Град от стъкло” се казва първата от трите новели, съставящи “Нюйоркска трилогия” на модерния класик на американската литература Пол Остър. Книгата е издадена на български език от издателство "Колибри". Сложно преплетените истории, разнообразните литературни препратки, особеностите на отношението автор – герой превръщат определянето на жанра на творбата в истинско мъчение. Реалното се изгубва във фикционалното, автори и герои разменят позициите си в неповторимия стил на Пол Остър, като превръщат четенето в интелектуално предизвикателство, но и удоволствие. Не се заблуждавайте, че книгата се чете трудно – напротив. Трудното идва след това в осмислянето й.

Началото на историята не предвещава нищо необичайно - типично за детективски роман – “Всичко започна с една случайност…” Представяне на главния герой – не особено успешен писател на криминални романи, вдовец, интровертен, обича дългите разходки, живее сам, познава до болка всякакви криминални сюжети, но само от книгите, които е прочел. Нещо повече, Куин познава толкова фикционални криминални мистерии и разрешенията им, че сам би могъл да влезе в кожата на своя герой детектив. Публикувал е творбите си под псевдоним и още с началото на детективската му авантюра героят се оказва разкъсан между три, дори четири самоличности – собствената си, тази на човека, за когото се представя – Пол Остър, създадения от самия него персонаж на детекива от романите му и посредника между Куин и героя му – творческият псевдоним, който използва.

Въвличането на Куин в “случая Стилман” го изправя пред други огледално разгъващи се истории – тази на младия откачен Питър Стилман и от друга страна на баща му – професорът от Колумбийския университет, който е затворен заради зловещия експеримент със сина си. Невероятното умение на Пол Остър да навързва истории една за друга се разкрива в “Град от стъкло”, като различните истории, съставящи новелата са колкото самостоятелни и нецеленасочени, толкова и взаимно свързани.
Чрез образът на Питър Стилман – старши – професорът по теология и идеите, представени в книгата му, която Куин прочита се прибавят нови пластове към художествения текст. Метатекстът препуска от библейските митове за Вавилонската кула и изгонването от Рая през просвещенските идеи за човекът като “tabula rasa” към стремежа за възстановяване на райската хармония, въведен чрез мотивa за откриването на изначалният език, който дава истински наименования на нещата.
Всички герои в новелата се превръщат в пионки, умело ръководени от Пол Остър, който изненадващо представя и собсвения си образ в необикновения разказ. Среща се с героя си и разговаря с него очи в очи, като с равен. В диалога между Остър и Куин чрез теорията на първия за Дон Кихот и Сервантес съвсем елегантно и деликатно е доразвит мотивът за отношението между автор и герой, за възможното преплитане между тях и за достоверността на творбата. Този мотив е завършен в самия финал на разказа, когато е въведен нов мистериозен повествовател, приятел и на Куин, и на Остър. А като източник на историята е представена червената тетрадка на Куин.

Внимание заслужава и духовната метаморфоза, която претърпява главният герой. В началото на историята той е обременен от спомени за починалите си съпруга и син, от развитието на собствената си съдба. Името на човека е общокултурен символ на неговата идентичност. По време на цялтото повествование Куин се бори със самоличността си, представяйки се с различни имена. А когато човек се отърси от името си, остава необременен и от спомените и грижите си. За разлика от Питър Стилман – младши, който е станал жертва на експериментът на баща си и с годините се учи да живее в човешкия социум, Куин извървява този път наобратно, като в края на историята той придобива образа на един нов Робинзон в сърцето на Ню Йорк – без име, дом, минало, дрехи... Чрез писането в своята червена тетрадка (каквато не случайно притежава и Стилман – старши) той несъзнателно достига до мечтания от професора рай – постепенно се учи да пести думите за сметка на смисъла и може би достига до чистия, изначален език на истинското..

Разпадът на главния герой е общото между “Град от стъкло” и другите две части от трилогията - “Духове” и “Заключената стая”. Но ще оставя на вас удоволствието да откриете останалите връзки.

Няма коментари: